Една жена върви, говори си сама и ръкомаха.
Дали това нормално е се питам.
Какво вълнува я, тежи й, свива й стомаха?
Мисля си и боклука пред мене ритам.
Къде е нежността и красотата?
Къде е женската й суета?
Всичко е изчезнало в мъглата
на ежедневната й самота.