БЯЛО УТРО

Безкрайно бяло
разстила се пред мен...
Като мечта.
Като пречистена
и непроходила сълза.
И няма образ, няма думи,
няма тръни, суета...
Необятно, нежно бяло
и една спокойна,
блага самота.
Безкрайно бяло
разстила се и вътре в мен.
Всяка моя мисъл
потъва в
целебна тишина.
Бяло утро.
Чувства бели
през кристалните ми,
бели сетива...

Но денят настъпва
и неизбежно
по мене ще остави
своите следи!
... Не знам какви...
Но по бялото ще пише,
душата ми
въздъхна кротко
и се сви на две...
Денят започва!
С цигарен дим
и глътка черно,
нагарчащо кафе...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf