Съзрявам с ветровете бурни,

които любят ме и в нощ, и в ден -

от истини със прицел точен,

обстрелващи душата в мен.

Съзрявам с наниза от грешки,

най-ценното ми на гърди бижу.

С изплакания стон "не съжалявам",

по-силна избуявам в утрешните дни.

Съзрявам с рисковете преживени,

вселенски дух делата ми следи,

в сърцето с преболели рани -

пораженията неизбежно ще заспят.

Съзрявам от вълнения различни

и аз съм като другите - човек.

Нищо човешко и на мен, не ми е чуждо -

във вените клокочи житейският ми път.