Черен ангел

От тъмнината на кървава луна

се спускат въжета от зло.

и се разстварят крещящите крила

на черен ангел в бездънното було.

С дъх на пепел прониза гръд,

гръд такава, разнежена и бяла

писъкът пада в блясъка на сърп,

душата свита на кълбо - открадна!

Очи в които се разля видение,

мираж или заблуда, само с пръст.

Разтвореното тяло изсъхва от прозрение,

страстта се оказа непримирима мъст.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf