Две тела в крайпътната канавка,

а между тях разсеяна мъгла.

Кръвта изтича искаща и сладка,

тревата вехне - помниш ли това?

Две очи заченати от вятър,

сега са спомен носещ тишина.

Секунден вик - живот като в театър

и после траур... помниш ли това?

Две сърца обичащи в безкрая,

се молеха покой да донеса.

Една ръка поведе ги към рая,

камбани биха - помниш ли това?

Две тела усмихнати заспиват,

белязани от общата съдба.

Сега са птици - въздуха откриват,

а ти си червей - помниш ли това?

Трепериш - а си толкоз непотребен

и кой съм аз? Защо е тази здрач?

Ти беше там - престъпно безогледен,

погледни ме гордо - сериен палач...