Балада за забравено обещание

Пусти улици,

безлюдни тротоари,

светофарът на червено спрял.

Всеки ритъм бездиханно онемял.

Незабелязано и утрото загинало,

деспотична властва вън нощта,

забила кръст на нашето минало.

Дали изгнило е докрай в пръстта?

Нали подписахме се в нея със дъха си?

Нали я напоихме жадно със смеха си?

Нали “обичам те” си измълвихме

и стъпките си тук вградихме?

Долавям сякаш влюбения стон

на две души, загубили се с времето.

А вятърът с полуутихнал баритон

запя за обещание - забравено и то.

Прекъснах песента,

препънах се в мрака,

Преби се мисълта за теб и мен.

Баладата ни пак остана недопята,

а споменът - наполовина прегасен.

Това ли е предишният път,

по който любовта забрави да се връща.

Сега съм тук, но в този кът

те няма и ръцете ти не ме прегръщат.

По асфалта сянка пропълзя,

рисува с черен щрих луната.

Коленичила ще се прекръстя

и ще си вървя...

Но ще бъда ли отново същата?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf