Моя скръб! Ти си старо момиче,на което тъй много дължа...Още помня как с шепот магиченме накара със теб да тъжа.
Да кръстосвам алеи безлюдни,в стари спомени търсещ следи.И да взирам очите си буднив отлетялото нежно преди...
Моя скръб! Как сега да те взема?Мина време от много лета.От едничък куплет до поемасе превърна за мен любовта.
Няма място за грешки трагични,нито разрив от нова лъжа...Тръгвай, скръб! Мое старо момиче!Вече нищо на теб не дължа...
(От "Сбъднати предчувствия")