Сама ли се обрекох на безветрие...Ръцете ми - градушкови въжета - израждат дъждове, погребват глетчериПод жилавата плътност на морето.
Вълните са решетки, клетки - мидите.Затворници са молещите длани.Изтича Самота. Преливат дигите.Безшумни са сълзите. Като пяна.
Различна съм. Продадох си усмивкатаНа някаква далечна, стара Дата.Сърцето ми прескача на отбивките.Изпомпва Тишина. Но чака Вятъра...