|
Писмо
Ето... събирам смелост, аз ти пиша.
Може би, трябваше по-рано, нали? -
но от теб аз нищо не искам,
не очаквам да капят сълзи.
Пиша ти, само за да знаеш, че осъзнавам,
колко наранен си ти,
колко лъган и предаден,
чувствал си се, може би.
Прости ми, че така жестоко те обидих,
прости ми, че тогава бях още дете...
гледайки с насмешка живота
и с любопитство питах, "Защо?"
Защо и за какво във мен се влюби? -
Да не би да ме излъжеш ти?
Питах и гледах критично,
докато ме обичаше ти.
Осъзнавам, че на детето
тогава му трябваха просто шеги,
играех си със сърцето ти,
любимата ми играчка - "уви".
Не ме вини,
аз знам че думите са остри,
но ако можеш,
моля те - прости ми ти.
Ти не знаеш, но в играта, в която играех -
неусетно се влюбих във теб.
Не предполагах колко ще боли, когато от мен,
завинаги си тръгна ти.
Сега е момента, в който ти ще попиташ:
- "Защо ли сега? Защо изобщо ми писа?"
Моля те само, не хвърляй писмото -
то ми коства много кураж.
Не го изхвърляй в огъня буен,
не изгаряй с него - моите сълзи,
не се изсмивай - подигравателно, нагло
и моля те, не ме вини.
Аз отново ти пиша...
"от тебе нищо не очаквам, разбери",
само спомена за мене ти оставям -
няколко реда и много сълзи.
Мария Станчева 09.02.2004
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mim
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-21
прочитания: 217
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7550
Автори: 2042
Произведения: 45911
Съобщения: 201778
Лексикони: 2048
Коментари: 68535
SMS-и: 800
Снимки: 4704
|
|
|
