Островът на Любовта

В море от безкрайна самота,

видях остров на една жена.

От непристъпен риф заобиколен,

защитен, но не и в този ден!

„Идвам” изкрещях с всички сили

и вятъра попътен се усили.

Рифът се надигна разгневен

непобеден, преди да срещне мен!

Вълни огромни преодолях,

над скали свирепи прелетях,

защото острова даде ми криле,

когато се усмихна и с ласка ме прие!

На брега му легнах изтощен,

корабът ми – изцяло разрушен.

Топлина нежно ме обгърна,

никога назад няма да се върна!

„Чакам те отдавна, мили!

В този риф хиляди са се разбили,

но само ти си този, който трябва

мене да обича и да ми вярва!”

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf