Детска реалност, човешка илюзия

Деца... весел смях
ръце... игра...
на жумешка...
оле... че отдавна май беше
когато и аз като тях
се заливах от детски смях
а емоцията в мен растеше
очи искренни, нежни ръчички
с панделки розови, с цвички
с моите приятели до зори
правехме различни бели
и кой по-умен, по-хитър
ни беше главен арбитър
и как безгрижно ни беше на всички
бяхме бедствия, но и добрички
всеки другия пазеше, бдеше
и винаги в градината...
на някой дядо
топката се озовеше
лета... зими... шейни
нямаше спирка за наще игри
бяхме пълни с надежда, мечти
които всеки от нас искаше да осъществи
непременно на всяка цена дори
и ето ни пораснали, забравени в дните
всеки бърза, забравил мечтите
всеки от нас... някаде изгубен
сякаш като зомби, заблуден
не вдигаме глава да се усмихнем щастливо
да поздравим с целувка слънцето игриво
да се заслушаме в песента на морето
да отпушим уши да чуем какво ни казва детето...
няма ни вече, не сме вече мечтатели
а сме просто фалшиви ласкатели
къде отиде детската ни искренност
май сме я забравили, както и нашата писменност
да бъдем по-добри, да се усмихнем на всеки
така бихме могли да променим света ву веки
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: feqta_na_Felipe_masa
раздел: Лирика -> Авторска песен
публикувана на: 2008-03-26
прочитания: 111
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46716
   Съобщения: 196106
   Лексикони: 2129
   Коментари: 70290
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759