Между пръстите изтича времето...
Между пръстите изтича времето. И нищо не остава непокътнато. С годините връхлитат настроения, на приливи и отливи преглътнати... Желания, мечти, далечни планове се сгушват във гнездо от ежедневие. Какво изгубихме? Какво запазихме? И късно ли е вече да прогледнем? С ирония, любов и малко пламъче да разтопим леда на отчуждението. С искрица вдъхновение раздялата да пренапишем с обич и надежда. Във нещо като песен, като стих римувайки соленото и сладкото, които, щом се смесят, вкус горчив оставят за утеха и награда. Горчиво като спомен, като ласка, портретно спяща върху бялата стена. Прощаваща целувка за изпращане без право на обръщане назад...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Довереница
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-03-25
прочитания: 119
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )
|