Ода за алкохола :D

Пич съм, талантлив,
дяволски красив.
На думите си нямам граници.
За всяка получавам яки надници.

Интелигентен съм, желан,
с килограми алкохол в кръвта излян.
Не подлежи на съмнение,
че да изтрезнявам нямам намерение.

Привлекателен съм, красив
и с мангизи съм червив.
В токсикологията сме ний родени
със съдби преопределени.

Пияни вечно да мотика,
в ръка бутилка с мастика.
Яка мацка, погледни я,
държи бутилка гроздова ракия.

Сладка, потна се изкачва по баира
и тогава си помислих аз за бира.
Отидох аз при нея, сам-самичък, сам-един
да й предложа малко джин.

Купила си бе две ризки,
а отзад в джоба стърчи бутилка уиски.
Объркаха се в миг нещата.
Гледам на хоризонта се задава жената.

С топла на главата лента,
пийва дълга глътка мента.
Пиянска нощ, глави луди,
смесвахме алкохоли с алкохоли други.

Какво ще кажеш пак да се напием,
пак да се размажем,
от небето да си пием,
защото там ще се окажем?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf