Исках да те забравя,но не мога

Известно време в заблуда,
живееше моята душа.
Беше болна от простуда,
караше ме да греша.

Запознах се с тебе преди време
и взе ти моето сърце.
Животът бе за мене бреме,
мечтаех аз за твоите ръце.

Като нежен бриз погалваше косите,
гледаше с красивите си ти очи.
Сбъдваха ми се мечтите,
ала в миг един се всичко изпари.

Щастлива исках аз да те направя,
цялото щастие на земята да ти дам.
После исках аз да те забравя,
просто исках да остана сам.

Ала веднъж влюбиш ли се, ти ще разбереш
какво представлява човек с отнето сърце.
Ще ти се прииска да умреш,
защото само един мираж е нейното лице.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf