Часът е два и половина. Винаги съм обичал нощта, не заради друго, а заради спокойствието, тишината. Понякога имам чувството че времето спира. Изминал е един ден от животът ми, а следващият все още не е започнал. Странно. Досега никога не ми е идвало такова нещо на ум. Дните се сменят един след друг, това е най-естественото нещо на света, но колко често си даваме сметка за това? Сякаш не отделяме нужното да направим всеки един ден уникално парченце от огромният пъзел на живота, който живеем, а го превръщаме в една безкрайна филмова лента.

И без никаква връзка с горното, ще започна да говоря за неща като доверие и вяра между хората. Вярвате ли на продавачката в магазина? Вярвате ли на случайният човек, с който сте се разминали днес на улицата? Повечето хора биха ми отговорили - не, не ги познавам, а доверието е нещо, което се дава трудно и след време, няма как да имаш доверие на някой който не ти е от най-близките хора.

Аз вярвам на хората. И са ме наричали наивник. А да живееш с мисълта, че всеки иска да те измами, прецака или извлече полза от теб е въпрос на личен избор - и както изглежда - избор на доста хора.

Моят избор е също толкова прост. Аз вярвам на хората и както за всяко нещо, аз си нося последствията, били те добри или лоши. Вярвам на хора с които съм си говорил веднъж, вярвам на хората които никога не съм виждал, но съм си писал месеци наред с тях в интернет. А разочарованието от това да не си се доверил на някого и да си изгубил доверието му завинаги, когато е трябвало, в правилният момент, и разочарованието от факта, че са те предали - не е ли едно и също? Хах, аз дори предпочитам, да се доверя на някого и да бъда разочарован, отколкото да не съм се доверил никога...

А сега си представете свят, в който всички хора си вярват и си имат доверие...

Не знам защо написах всичко това, но понякога ми се иска повече хора да мислеха като мен...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Aeon
раздел: Проза -> Есета
публикувана на: 2008-03-26
прочитания: 179
точки: 27 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54624
   Съобщения: 254945
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86135
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644