И тази нощ ли ще будувам,
защо не мога да заспя,
нима ужасно те ревнувам
от таз, която е до теб сега?

Нощта безкрайна е и празна.
Мрачна, безлунна и студена.
Загърнала се в пелена
от гъста ледена мъгла.

Упорито спомени ме следват.
От живота ми са изживян.
Като сянка ме преследват,
да ги стъпча ли без свян.

Заспивам чак на сутринта,
с една усмивка тъжна -
отровена от самотата
и ръце изтръпнали до болка.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Fabiana
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-26
прочитания: 395
точки: 67 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 31 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54624
   Съобщения: 254945
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86135
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644