ДЪБЪТ НА ДВОРА МИ СЕ МОЛИ, ПОГАЛВА МЕ С ЛИСТА И КЛОНИ

ПОТРЪПВАМ ОТ НАДЕЖДИ СКРИТИ И С ВРЕМЕТО ОМЕСВАМ ПИТА

КОГА НАМЕРИХ ТОЛКОЗ СИЛИ ДА БРУЛЯ ЖЪЛЪДИ УЗРЕЛИ -

ПАШКУЛИ, МЪНИЧКИ И ТВЪРДИ - СТОЛЕТНИЦИ ВЪВ ТЯХ СЕ КРИЯТ.

КОРАТА НА ДЪРВОТО МИ ГОВОРИ С ЕЗИКА НА ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ

А КОРЕНИТЕ - ЖИЛИ ЗЕМНИ ВСЕ КРИЯТ ТАЙНИ ЗА СЪДБИ ЧОВЕШКИ

КОГА ПРОГЛЕДНАХ ДА НАПОЯ ЗЕМЯТА ПЛОДНА СЪС СЪЛЗИТЕ СИ СТРАСТНИ И ГРЕХОВНИ...

2000Г.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: jonyka
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-03-26
прочитания: 98
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8052
   Автори: 2223
   Произведения: 52712
   Съобщения: 246632
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81852
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398