КАТЕРЯ ПЛАНИНАТА НА ЖИВОТА СЪС МИСАЛТА, ЧЕ Е ГОЛГОТА.
ВЪРВЯ ПОЛЕКА, ТИХО СТЪПВАМ, СТРАХУВАМ СЕ НАЗАД ДА СЕ ОБЪРНА.
КОЛА ОТ СПОМЕНИ КРАЙ МЕН МИНАВА
САМОТЕН СТАРЕЦ ТИХИЧКО КУЦУКА, ПРОСТЕНВАЙКИ ВЪЗДИШКА ПУСТА
КЛОНАЦИ СТРАШНИ ИЗСУШЕНИ РАЗДИРАТ ВЕХТИТЕ МУ ДРЕХИ.
ОСТАВАТ ОГОЛЕЛИТЕ МИ МИСЛИ - РАЗКЪСАНА ОГЪРЛИЦА МЪНИСТА.
ВЪВ ТЪМНИНАТА ТРЕПЕТЯ, СТИСКАМ ЗЪБИ И НЕЩО ХУБАВО ОЧАКВАМ ДА СЕ СЛУЧИ.
23.12.1999Г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: jonyka
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-03-26
прочитания: 117
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54624
   Съобщения: 254945
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86135
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644