Изплъзват се, пързулва се следа
след всяка буква - жалка от скимтене...
Намига ми нощта, да продължа,
тик-така пропастта неиздължена.

Без отговор, без време и без ден
през сито ще премине сложността
на твое чувство давещо във мен
онази извисена същина.

От шепот ми поникнаха крила
две твои думи, сякаш бяха всичко...
обличам се със смугла тъмнина -
не те обичам... не... не те обичам.

Невидима завий ме със мъгла
и устните ми просълзи до нямост!
Предавам те на твоята съдба
и обещай, че там ще ме забравиш.