В съня...

В съня ми те виждах до мене,

копринен бе този воал,

във дланите верни пленена,

се стапях - дъжд ромолял...

А те ме извайваха нежно,

докосваха с дъх във нощта

и тялото жадно, вълшебно

обгръщаше ти с топлота...

Целувки ме пареха в мрака,

попиваха свежа вода

от извора чист, дето чака

приятелска, силна ръка...

Приятел да бъдеш поисках,

защото... съдба е това...

Сълзите до болка притисках,

ненужна е нам любовта...

А утрото блесна в очите,

сънят ми увисна в деня...

и думите... не, замълчИ ти..

в съня да остане това...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf