|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
една жена...
Една жена
през мен премина.
И в моя бряг
си хвърли дрехата.
Гърдите и люлееха небето.
В среднощната библейска люлка. Навлизаше полека
сред водата
горещото и бяло тяло.
Коси от тъмна детелина.
Ръце от речен камък... Като дете я галеше реката.
С листата на върби.
С вълни от лунно злато.
Бедрата и събраха бреговете.
Нощта копнееше за лято. Изтръпнал
чаках да излезе.
Зад храста скрил зора.
И утро.
Звездите и пратиха месец.
Но тя потъваше
навътре... Как виках в себе си...
И търсех,
копнял по лунното и тяло,
в следа от име или спомен
насън да се покаже цяла...
Как виках в себе си...
Как виках!
Но тя потъваше.
Сред мрака.
Сред многоточието на небето
сама звезда у мен
заплака.
Една жена лицето ми
премина.
Остави в пясъчника
риза.
Аз днес от нея
шия залез.
И с него
в болката си влизам...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: парнар
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-27
прочитания: 186
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2055
Произведения: 46742
Съобщения: 197452
Лексикони: 2130
Коментари: 70352
SMS-и: 803
Снимки: 4759
|
|
|
|
|
|
|
|
|
