без небе...

Погледни ме в очите, кажи ми че можеш без мен,

Извади ми сърцето с ръцете които целувах,

Направи всяка вечер безсънна да стане на ден,

А денят нека стане на вечер, в която сънувах.

Остави ми надежда за малко и после върви,

А надеждата в мен ще гори до последния спомен,

Нарисувай небе скрито в облаци – нека вали,

И във локви и кал да се скитам – безпътен, бездомен…

И по мойте стъпки, да минат милиони коли,

За да скрият следите, и всичко което оставих,

А пък аз да се лутам бездомен и пак да вали

И дъждът да подсказва, че някъде… нещо забравих…

Погледни ме в очите, кажи ми че мога без теб,

Че денят ще е нощ ако дойда и пак те целуна,

И преди да извадиш сърцето и то да умре,

Ти изтъркай небето, което над мене рисува!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf