Напук - като играчка детска

Хумористично и не съвсем:)

Нахлуват думите във мрака,

уплашено в главата ми кънтят,

във сънищата без прозявка

търчат, не могат да заспят.

Защо ли им е тъжно в мене?

Защо усилено кръжат,

и ни една не ще да дремне,

а ме тормозят и бръмчат?

И както и да им нашепвам,

и приказки да им редя,

напук - като играчка детска

си бродят в моята душа.

Оставям ги да си бърборят.

Не ще се боря вече с тях.

И „лека нощ" им промърморвам,

завита в тъмно през глава.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf