Хазарт

Похарчих те на кьораво. Залагах.
Печелех, губех... все ми беше тая.
Комар с живота и смъртта играех,
че беше сам... не исках и да зная!

Разменях те на дребно. И не просих.
А летвата си вдигах нависоко.
След мен остана в стъпките ми боси,
а аз без срам неистово роптаех.

Сега се върнах. Всичко  изоставих.
И нямам вече ни адрес, ни къща.
Със вятъра се скитах. Но защо ли
трябваше при тебе да ме връща.

През рамото поглеждам мълчаливо.
Тежат клепачите с оловени сълзи.
Пред утрото разкривам се сънливо,
а твоят поглед още ме гори.

Цигара ще запаля. За последно.
Смълчана съм. С наведена глава.
Гората ми говори стихоплетно.
... а как тежи ми тази синева!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf