симбиоза

 от vanya777 i KLAAS 

очите ми са уморени
от посоките във мен
опитвам се
да претопя нощта
и в лъч от утро
мракът да превърна

докосвам се
до топлината ти
обръщам мислите
със вятъра във мен
ще победя
тогава няма да ме има
защото аз съм по следата си
оставам
- като прах след буря

а в мен се стели
нежна музика
потръпват спомени
във дланите
(като изгарящи следи)
и утаена в устните
изгряваща разтвореност
опива и гори

студено е...
а ти си тук и ме прегръщаш
и в тази фаза на съзнание
се чупя - като кристал
а после думите ти
има ги и ме убиват -
дали е смисъл
да съм сбъдване

сънят ще е завивка
в който аз ще идвам
(като молитва)
и после тихичко
на пръсти
ще си тръгвам
от този храм
оставила
във утрото въздишка
...две влюбени очи

когато ги намеря,
на зазоряване
ще знам, че бил съм там -
но ме е нямало
защото аз оставих себе си
пред този храм
а доизгарящата свещ
ще е във моя памет -
да се завърна

към онова
недоизречено на глас
- мечтая те във лунният покой
където птиците заспиваха
усмихнати в гнездата си
унесени от песента ни

Ваня е необят който аз само докоснах някак си и това ми стигна да разбера, че има нещо магично в нея...магията е в душата и която е толкова голяма и чиста, че и най-черното в мен би останало безсилно пред нея...

Поклон и безкрайни благодарности, че имам уникалният шанс да творя с теб и да те познавам - тази творба е моят мъничак подарак за твоето голямо сърце.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf