Вали

Навън вали, мрачно и унило време.

Мрачно е в стаята при мен.

Седя на тъмно, мисля си за тебе.

Мисля си какво се случи в оня ден.

Съвсем невинен разговор, нормален

Превърнал се във битка помежду ни,

превърнал се във край фатален,

със тежки и обидни думи.

Сега разбирам колко сме търпяли,

всяка дума, грешка или фал.

Сама се чудя как сме издържали

и как погубвали сме любовта без жал.

Навън вали, прозореца запотен е от дъхат ми,

набирам - В момента няма връзка с този номер,

набирам пак с надежда да чуя гласът ти,

но пак... в момента няма връзка с този номер.

Обличам се и по улиците тръгвам.

Сама не зная накъде отивам.

Дали отново себе си залъгвам,

че щастието с тебе ще намирам.

Минавам по улица позната,

неусетно съм стигнала пак до у вас.

спирам неуверена пред вратата

и отминавам страхувам се пак.

В далечината сянка позната.

Вървейки самотна в студения дъжд,

аз бързам, бързам да хвана ръката,

да хвана ръката на любимият мъж.

Два погледа вплели се във тъмнината.

Две ръце нежно се сливат в една.

Две сърца забиват в пак във мрака.

Една, една е любовта.

Който знае как се обича,

той знае как се прощава.

ако ти, който обичаш не можеш да простиш,

губиш човека, губиш щастието, накрая загубваш себе си

и погубваш едно сърце, сърце, което никога няма да бъде върнато към живота.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf