БЕЗ РЕСТО... ЗА СБОГОМ
Не искам да ви бъда вече утеха. До днес съм. Бяхме до тука. Не искам да знам... И за вашите чувства. Днес се разплащаме. Пито - платено. Посрещах ви. Често. Много бях щедра. На всеки слагах легло и трапеза. И винаги след вашето тръгване сбирах трохите и хранех врабчетата. На раменете ми вече няма да плачете. От влажното на очите... Прогизнаха. Не ме интересува - дали са красиви жените ви, дали пък аз - в очите ви - курва... Баста! Аз съм до тука! Денем и нощем сърцата ви кърпех... И ризите. За мен не помислих - все вас съжалявах - затова съм си гола и дрипава. Да сте видели сълзи в очите ми? Криех... И по колко пъти умирах - (След усмивките ви, доволно препускащи, по стълбите сутрин на съмване...) Не ме питайте... Нищо. Лъжата бе по-голяма от простата истина. Ще бъда безмълвна... От днес. И сляпа. Не я дочаках... Оная любов, за която ровех като скитник в погледите ви скрити... (А така ми се искаше...) Като истина да я видя. Да влезе, да разтвори широко вратата... И да остане при мене.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: vessi-linna
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 29.03.2008 г.
прочитания: 120
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 11 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )
|