|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Изгрев
В ранна сутрин, над морето
бавно слънцето изгрява
и мастилено, небето
постепенно избледнява.
Гларуси и чайки пеят
своята ритмична песен,
а под тях - градът притихнал,
още в сънища унесен.
Даже и вълните сини
сякаш още се прозяват,
слънчеви искрици фини
леко в тях се отразяват.
На брега - момче самотно,
с нотка на тъга в очите,
то отново си припомня
как отиват си мечтите.
Как във времената стари
радваше се на живота,
как със верните другари
сляпо вярваха в доброто.
Тези техни идеали
претърпяха куп промени.
Вече ценностите стари
са потъпкани, сломени.
При морето то се върна,
тук, при своя стар приятел,
само то не се обърна,
само то не е предател.
Тук денят е безметежен,
тихо плискат се вълните,
тук, на пристана крайбрежен,
тук завръщат се мечтите.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: WhiteHart
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-30 г.
прочитания: 115
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7285
Автори: 1946
Произведения: 42569
Съобщения: 172148
Лексикони: 1836
Коментари: 59321
SMS-и: 762
Снимки: 4433
|
|
|
|
|
|
|
|
|
