|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ПОДКАНА
И какво още чакаш, осланено дръвче? Гол и тъжен е твоят тъй красив силует. Вече зимата свърши - не разбра ли това? Вятър пролетен кърши твойте зимни листа, буди клонките тънки, люшка ствола ти хладен, с пронизително звънки птичи песни те гали. И лекува, и милва таз събуждаща песен. Спомена тя изтрива от кошмарната есен. Осланените части вечно ще те болят, но пък млади филизи към небето вървят. И във твоите клони пак ще има гнезда! Ще посрещнеш спокойно този път есента. Във нощта се прокрадва пролетта крадешком. Идва утро - във мрака изгрев втурва се с взлом. Слънце топло и ведро те целува с лъчи - да разлисти надежди за мечтаните дни. Хайде де, разцъфни! 30.03.2008
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Jolanta
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-30
прочитания: 121
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7549
Автори: 2040
Произведения: 45892
Съобщения: 200858
Лексикони: 2047
Коментари: 68498
SMS-и: 800
Снимки: 4701
|
|
|
|
|
|
|
|
|