ПОДКАНА

      И какво още чакаш,

      осланено дръвче?

      Гол и тъжен е твоят

      тъй красив силует.

      Вече зимата свърши -

      не разбра ли това?

      Вятър пролетен кърши

      твойте зимни листа,

      буди клонките тънки,

      люшка ствола ти хладен,

      с пронизително звънки

      птичи песни те гали.

      И лекува, и милва

      таз събуждаща песен.

      Спомена тя изтрива

      от кошмарната есен.

      Осланените части

      вечно ще те болят,

      но пък млади филизи

      към небето вървят.

      И във твоите клони

      пак ще има гнезда!

      Ще посрещнеш спокойно

      този път есента.

      Във нощта се прокрадва

      пролетта крадешком.

      Идва утро - във мрака

      изгрев втурва се с взлом.

      Слънце топло и ведро

      те целува с лъчи -

      да разлисти надежди

      за мечтаните дни.

      Хайде де, разцъфни!

       30.03.2008

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf