Залез

Погледнах към заострените хребети,
там слънцето се спускаше лениво.
Седнал на върха, забравих себе си,
потопих се във усещане красиво.

А тъй дълбока беше тишината,
сиви облаци, замръзнали в небето.
И сякаш диря огнена в душата
изгаряше. И стигна до сърцето.

Лъчи угасващи във полумрака,
отблясъци червени във скалите.
Живеех в залеза, тъй дълго чакан,
и сякаш нямаха насищане очите.

За миг уподобих се на тревата,
оставих се на вятъра прохладен.
Усетих пулса нежен на водата,
разбрах, че досега живял съм жаден.

Настана мрак, изгря луната,
звездите ярки светеха над мен.
На свой език си шепнеше гората
в очакване на утрешния ден.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: WhiteHart
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-03-30
прочитания: 121
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7447
   Автори: 2010
   Произведения: 44466
   Съобщения: 191249
   Лексикони: 1979
   Коментари: 65013
   SMS-и: 795
   Снимки: 4573