Подари ми във саксийка малко цвете да ми напомня твоята любов и като нея буйни си листа заплете дори във климата суров.
От слънцето поема топлината, тъй както търсил съм я в твоите ръце, изпива жадно с корени водата, както от тебе пия чувства с моето сърце.
Веднъж погледа ти бе различен, но аз пак чувствах го добър и чист, не усетих ти и аромата неприличен, но от цветето ни падна един лист...
Дни минаваха, ти рани в мен отвори отричах или лъгах съвестта но не успях да спра цвета да рони като дъб през есен своите листа.
Сега разбирам как туй живо цвете щом посадила си го със любов със нея храни се и има ли я то ще свети дори във климата суров...
Където и да си... - да внимаваш, какво и как ти днес ще засадиш! Дори сърце и цвете лесно да забравяш създаден и съсипан нов живот едва ли някога ще си простиш!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------