Падаха листа... изричаха се неща... просто илюзия. Отваряш очи, слънце не блести, следи от сълзи, пътеки от бодли, раздиращи очи, лъжи след лъжи... Животът свърши... Измамена си разбираш ли?? Само самота... покрита с мъгла,няма и душа... само миг от вечността. Всичко вече свърши... КРАЙ. Няма да забравя... но ще се правя, че не зная...! Честито... сега съм кух човек... нямам душа... Отрови я!!! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------