Сбогом Бу, Сбогом Любов

Казваш ти на всички, че си с мен сега,
а те гледам с друга от страни,
как копнееш за целувките й.
Пробвах само с намек да съм като теб,
за да видиш колко ме боли - не се получи,
но въпреки това ти в мен се усъмни

Но аз те обичах
и ти простих
не веднъж всичко това
от което безкрайно много ме заболя.
Аз вярвах и на твоите лъжи
когато казваше "спри, обичам те, остани"!

Но това ли е за теб любовта
да караш някого да страда така,
а той да те обича с цялата си душа
За мен тя бе:
нещо прекрасно,
нещо неземно, вълшебно.

Мислех че и за теб е така,
но ти я превърна
само в страдания, сълзи и омраза в нощта
това е тя за мен сега.

И се питам всяка вечер, тихо във нощта,
защо съм с теб сега,
не ми ли стига всичко ,
достатъчно не ме ли нарани?

Но защо по дяволите те обичам
и не мога просто ей така
да кажа "край" на всичко до сега,
И отговор едничък, прост и лесен
да дам на мен,на мен и и на света?

Дали защото таз наивност моя
не иска да повярва на това,
че ти със мен се подигра?
Със мен, със мен и любовта.

И отчаяна когато съм дори
и едно "обичам те" ми стига,
за да върне блясъкът в моите очи.

Но това не може вечно
тъй да продължи.
Хората са казали дори,
че "няма нищо вечно на света"
и тази вечер тук и сега аз казвам край
на връзката ми с теб и любовта....

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf