|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Убито
И пито-платено бе всяко усилие.
Парцалени кукли, с разшити очи,
от ъглите зяпаха как ме убиваше -
безкръвно,
до оня последния хрип.
Сега съм оцъклени, ширнати ириси,
претупана работа,
белнат екран...
Мълча
и не питам заглъхнало "ти ли си?",
сега съм оттатък,
на косъм отсам.
Не чувам да вият сирени на кораби.
За мене е блато обратният път,
а във будоара ти лягат разголени
заблуди и намеци в плът,
и във кръв...
Защото е вече на гарван окото ти,
ръцете ти имат екзема от мен -
едва ли ще те прегризе тя до кокала...
За хищника също
и утре е ден.
Ще гледам до края беззвучно в тавана ти,
с немигащи,
мъртви за тебе очи,
макар че ме няма,
следите останаха,
и ясно е жив ли си или убит...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: regina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-31 г.
прочитания: 109
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7285
Автори: 1946
Произведения: 42569
Съобщения: 172140
Лексикони: 1836
Коментари: 59321
SMS-и: 762
Снимки: 4433
|
|
|
|
|
|
|
|
|
