Остави ме, когато те обикнах.
Сякаш беше чакал само за това.
Душата най-жестоко ми подритна
и в онзи ден тя срина се... сама!

Тогаз загубих нещото, което ме крепеше жива -
твоята измислена любов, нали?
Превърнах се във куклата красива
с цел да не усещам как боли.

Пред всички се преструвах на щастлива,
сякаш слънчев беше всеки ден...
Мислех си, че любовта ще си отиде,
но до днес тя още жива е във мен!

Но щом сама за миг остана,
спомените пак прегръщам.
Любовта потрепва още в мене
и от кукла във човек отново се превръщам!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mechtaq_za_teb
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-31
прочитания: 144
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8183
   Автори: 2266
   Произведения: 54624
   Съобщения: 254945
   Лексикони: 2611
   Коментари: 86135
   SMS-и: 822
   Снимки: 5644