Към края

Аз знам, че всичко има край
и щастието, и болката, и самотата!
И ти знаеш, всичко има край,
за миг изчезва и тъгата!
Умира всичко, даже нежността,
дори и спомена отлита,
отива си и тръгва, без да пита,
дали ще бъде празна любовта!

Така ли мислиш ти сега,
аз казвам: Не, не е така!
Един от двамата престава да обича,
но в другия не гасне любовта,
задъхва се, припада, но пак тича,
в опит да спаси една съдба!

Намръщени са погледите вече,
а думите превръщат се в безсмислени слова.
Единият на другият ще пречи
и в миг прекъсва се черта!
Един от двамата забравя всичко,
във него споменът за другия е прах.
И болката превръща се във нищо,
което ще обземе мислите след време пак...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: metamorfoza
раздел: Лирика -> Авторска песен
публикувана на: 2008-03-31
прочитания: 88
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43682
   Съобщения: 185484
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61818
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581