Дълго време вярвах във безсмислени мечти, без някой да желае да ми обясни, че живота често те обсипва с болка, а щастието е с надпис: "Колко?". Безкрайно дълго време аз се криех, опитвах се да спра с ръце реалността. А вечер в тъмното самотно виех, без да знам защо е устроен така света.
Свидетел бях на хорска злоба и обида, но това научи ме да съм щастлива. Благодарение на болката и самотата, научих се да бъда силна и пак съм жива!
Наситих се достатъчно със огорчение, сега си искам моята усмивка. Изчерпа ми се цялото търпение, а новото ми име е... Щастливка!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------