Тя ме очаква на другата пряка. Вечно на другата - никога тук. Срещам се с другата - тази, която все е неканена. Явно напук пак самотата единствена иска ме. Защо точно мене, а не някой друг? Сам продължавам към другата пряка... Дано ме изчака! Поне веднъж!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Стихотворението на Kelly01 - САМОТА ми напомни за това мое стихотворение, писано само няколко месеца преди срещата със съпругата ми :) Явно надеждата не е напразно усилие.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------