А уж любов.

Есен ли беше..? Пролет ли беше... Не помня.
Знам само, че познавам и до ден днешен... двамата най-разгорещени участници в спора за хорското мнение...
Снажния, омаен Александрий... всеки му известен младеж, който никак даже не би могло да се каже че е мирен и спокоен човек понеже винаги се ежеше и се една уста отваряше... и поглед като гладна котка, а бе интересен човек. Хората го бяха кръстили Александрий Мрачния. Понеже палвник от малък. Та стои той Сашко готов за голям скандал, а отсреща му не толкова извстната и къде къде по-малка на години девойка. Прокурорска беше девойката тогава... доста лукава... имаше и чар. Не залагаше на него понеже хората не я мислеха за най-красивото момиче... понеже беше доста дебела. Като Елина я знаеха сички. Тя имаше бистър ум. Знаеше да се изразява доста добре, нямаше пороци и като дете и сега няма. Обаче и тя една устатница... голяма.
Залюби ли се двамата и аз де да знам къде. Май на някакво си тържество се бяха запознали и като се харесали и така доста време изкараха. Обичаха се, уж много се тачиха и проблеми а бе не е да нямаха ама екстра си бяха.
Та приказката беше да ви кажа, че коренно различни бяха двамата, как се разбираха и до ден днешен незная. Разбираха се те ама до време. Мрачния, Сашко лошо момче, някак си така тайно й се подиграваше. Изведнъж като му хрумнеше със земята я сръвняваше.. .Мръсница била на секи давала. Е та то тва от въображение ли беше от ревност ли беше... но истина не беше. Не знам. Знам обаче, че в любов доста и се вричаше на Елина а тя звезди му сваляше. Се по него ходеше. Очи за други нямаше. Много го обичше.
Ала случи се тя една, върнала се Галя няква си от някъде си взета стара приятелка на Сашето бе. А бе мани. Тя душа човек, добро момиче. Ама оня мерзавец иска и двете за него, лъже едната... мине, лъже другата. А бе измамник. Ама нещеш ли на секи му се връща. Разбрали ли девойките лъжата голяма. Тогава направили двете капана. Ала мерзавецът пиян... Врича се в любов на Галя, а шамари на Елина раздава. Не щеш ли обаче се връзомява за прошка голяма се омолява, на Елина на колене пада и тя „умната” му прощава. И весели щасливи отново се сдушили. И живели си така някакси добре може би само знаят си го т’ва те. Не след дълго обаче, Мрачко пак я предаде. Заби й нож във гърба и тя тотално се срина. Сега не иска да го вижда... подорбностите за случката само те си знаят... но живота я научи на едно... Не се доверявай на всекиго!!!
И приказката свърши така... Сашко да се оправя сам, а Елина просължава с накърнена душа... и сама...!!!