Сънувах

Сънувах красиво цвете в пустинята безкрайна
и великолепни градини, обвили пустошта.
Поех напред завладян от красива роза, омайна,
пленяваща всичко в мен с неземни аромат и красота.

Събудих се със стонове и с трепет в мрака
и погледа се спря на почти изхъналата роза.
Колко жар и плам излъчваше и даряваше ми тя,
а сега вехне и напомня за себе си в съня.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf