StihoveBG.com
Начало Творби Автори Клубове е-издания е-книжарница Истории Лексикони SMS-и Форум Чат Други
Начало

Наши приятели
Творба - информация

ЩЕ ГО НАПРАВЯ

Ще го направя! Ще те заключа в листа на моите мисли и ти никога повече няма да ме докосваш. Прости ми, че те връзвам, но аз така правя. Това е моята лудост. За всеки докоснал сърцето ми пиша по нещо и то сякаш излиза от мен и ми олеква... за първата ми любов беше стихотворение. Едно такова детско и глуповато, но ми помогна да го забравя - или да го запомня?! И живях спокойно. С дребни радости и дребни несполуки. Но преди време като ураган нахлу ТОЙ .Бедствие! И плаках, и се отричах от него, говорих за това. Не ми помогна. Изстрадах и този път - път, който не водеше наникъде.

И го оставих на белия лист. Той си го заслужи. Опустоши ме. Счупи ме. Бях болезнена - цялата. Тогава ти се появи. Като малко хитро зайче изскочи от едно приятелство се превърна във звяр, който ме стъпка. И сега е наложително да те отпиша. Да те отпиша с моя грозен почерк, който никой не разбира и харесва - само аз. Той е най-силното оръжие, което имам. За онези вече мигове - а бяха дни, в които ти се връщаш и влизаш в мен. Ти ме направи да ти призная малко по-силна или най-крехкото нещо, най-ранимото. Не знам. Както и много други неща. Като например какъв да бъде твоя затвор. Дали да украся за цвят стените му със стихове. Пробвах, но не става. Никакви рими! Никакви цветни картини. Стените му трябва да са твърди и влажни. Каменни. И все пак не заслужаваш това, защото когато бяхме скрити от погледите ти ми подари най-хубавите минути. Тогава с цялата си същност разбирах какво е да си желана, красива, единствена! Затова ти давам прозорец към изгрева. Това е жестоко. Всяко утро пред теб ще изгрява едно желание за живот и вечер ще го виждаш как умира... Мразя те. Ти караше слънцето да изгрява само за мен и веднага си го взимаше обратно. Ти си като някакъв луд зидар, който прави пиедестал за своята любима и когато тя се качи и видиш, че е оре рушиш всичко под краката й. Сякаш искаш никога повече да не се върна. Не те разбирам. Не знам дали те обичам или те мразя. Не знам. Затова ще те превърна в спомен. Те са някъде във времето. Те не са тук и сега. Те не болят!


-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: knvania
раздел: Проза -> Писма
публикувана на: 2008-04-01
прочитания: 198
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )
Вход

  потребител:
         парола:
                     

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика
   Потребители: 7760
   Автори: 2109
   Произведения: 49159
   Съобщения: 227836
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73971
   SMS-и: 810
   Снимки: 4985

За контакти За СтиховеБГ Права и задължения FAQ Дарения Блог
Bulgar-BG.com | Clix.bg - виж какво се случва | Far.bg - Новини и Блогове | Авто Обяви | Pic4e.net | Chukni.com | Любовни писма
Онлайн библиотека | Предавател.ком