Упънъх гу, гутову

Рекуха ши има кабиларка в селу
нащу ижидневие дъ ни придават.
Преглид на печатъ „Селску делу"
пу сутришния блок ши ни прават.

Мъ пузабавиха са нещу тихницити
затуй къзвъм, що дъ ни пумогнъ?
Дету съ викъ, дъ им упънъ жицити
я каква съм серт, кък няма смогна.

Ут два денъ вечи кабили упъвъм.
Донкъ казъ, чи ши доди дъ пумагъ.
Ни доди. Зех съма дъ си хуртувъм,
дукът влачъ кабили към хоримагъ.

Щот нъли там е пейкътъ ни кривъ,
къбиларкътъ ут там ши нъ придавъ.
Скору трябвъ ТиВиТу дъ съ уткривъ,
щоту селуту ни почвъ дъ изуставъ.

Донкъ казъ многу кабил ши путрябва,
мъ никуй пърче даже ни ми кълеса.
У нас имъм фонд: „Мож дъ путрябвъ"
що нътурии съм пусъбралъ у нъвеса...

Нъмерих кабил - по-тънък, амъ кабил.
Ут кво ли е? Мъ дъ ни съ хълосвъм.
Сетих съ, дядуту ут негу беши правил
прустир нъ дворъ, гащити дъ просвъм.

Ду никъди ни стигнъ, сига кво дъ правя,
утде дъ търся, пу съседи ли дъ ходя?
Кънап у нас имъ, как мужах дъ зъбравя!?
Три кълбетъ съ, мож ут негу дъ дунадя.

Ми то - кабил, кънап, имъ ли знъчение?
Дажи пу ими пучти ни съ и ръзличавът.
Кънапъ е държилив и нъ нъприжение,
думатити съм вързълъ - прави уставът.

Дунадих гу кънапъ, мъ пак ни стигнъ,
нъ вятъръ трудъ ми ши е изглеждъ...
Мъ идна мисъл у глъва ми съ нъдигъ:
дъли дъ ни дунадя и малку с преждъ?

Думашнъ е, ут кугат стригъхми уфцатъ
(унази харнътъ, дету вълкъ я излапъ).
Чурапи плетъх ут преждътъ нъ дицатъ -
ощи здрави съ. Ши я земъ ут дулапъ.

Гутову вечи, точну ду кунец ми стигнъ,
упънъх сичку, ут край ду край, съфсем.
Мъ измурих съ, шъ ходъ дъ пулегнъ,
пък кът утпучинъ, ши съ убадя в СЕМ.

(цикъл "Похортували си баби млади")

16.10.2007 г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf