Мъжете, ах, мъжете

Целувка  нежна,  запечатила  мига 

на  устните  ми  белези  остави 

напомнят  ми - измамен  е  света,

една  любов  отново  ме  забрави.

Мъжете  са  неверни  същества

обичат,  искат,  притежават 

а  после,  със  завидна  лекота 

какво  са  обещавали  забравят.

Не  ме  боли  и  раната  ми  мина

гласът  ми  силен,  вече  не  трепти 

но  някой  пъстроок край  мен  щом  мине 

защо  все  виждам  твоите  черти?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf