Диалог

Говориш ми колко зает си.
"В момента! Сега! Непременно!
Задачи... Отчети... Съвети...
И всички те - първостепенни.
Главата ти просто се пръска
от толкова много задачи!
И тичаш, разпънат на кръста,
от утрото ранно до здрача.

Да-а, вярвам ти. Даже разбирам,
че всичко е тъй неотложно.
Не смея дори да попитам:
"Нима е съвсем невъзможно
да спреш и до мен да се сгрееш.
И грижите в миг да изчезнат?
Повярвай ми, всеки копнее
за ласка и мъничко нежност,
за топла целувка във мрака
/не зная дали са потребни/.
Тъй дълго ги пазих за някой!
Сега ги дарявам на тебе.

Вземи ги! Не питай защо са!
И знай, по задачи пак тръгнал,
спокойствие в шепи аз нося
и...
чакам на другия ъгъл.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Wendy
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-04-01
прочитания: 219
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48809
   Съобщения: 212520
   Лексикони: 2296
   Коментари: 73573
   SMS-и: 806
   Снимки: 4945