Вали навън и кърваво е вътре

- сърце разгръща спомени опечалено.

Нощта е тъмна

- муза за поетите, изгубили се в

търсене сакрално.

Живи има, мъртво спящи,

умрели тягостно сънуват за живота.

Груби стъпки да прокара някой,

няма никой в тъмнината нощна.

Мъгла закрива светлите прозорци,

замрежава погледа, губи им акъла,

още има оптимисти и мечтатели, ще

ги има ли и до’де свят светува?

У мене цяла вечер мята се сърцето,

умът олово, мислите порой.

Часът е четири, а мен ми се будува

- мъка, мъка, д’оде си струва?

Разгледах всички стайни ъгъли,

виждах сенки, отразени силуети,

изпадах пак в лабиринтни безизходици,

заблуди чести в житейските несгоди,

но до'де в заблуди всекиго живее,

да се заблуждаваме до'де всекиго умее?