Среща

Ако ти си залез, не искам да се стъмни,
да не виждам отново твоите очи,
че после ще трябва пак да осъмна
със спомена за тях, а ме боли!

Ако ти си изгрев, ще моля да не съмне
и нека мракът да ми бъде приятел!
Ще скитам дълго по хълмове стръмни
и само ще се взирам в безкрая необятен.

Но ти човек си и навсякъде се скиташ,
ще се видим някога по пустите скали.
Тогава нищо не искам да ме питаш -
усмихни се и ме подмини!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf