Сгрешилият

Пое на плещи своята присъда

И тръгна... твоя поглед аз видях!

Ти - сякаш грешен дявол, в смърт осъден

вървеше! Виждах тежкия ти страх.

Далече бях, но виждах и жената,

която те последва със очи,

но ти не спря, забули те мъглата.

Дори и аромата ти покри!

Прогонила те беше... Аз ти казвах...

Аз знаех, че не ще те оцени.

Но ти не чу, за теб тя бе съблазън!

Захвърли ме, след нея продължи.

При мен ще дойдеш утре, ще признаеш,

че права съм била, че си сгрешил,

а аз ще позволя да се разкаеш,

забравяйки, че всичко си разбил!

Ти няма да ме искаш, както нея.

И аз не ще целувам, както тя,

но в теб като отрова ще се влея!

Да тръгнеш пак не ще ти позволя!

Ела, любов без път! Ще те приема!

Смирена ще съм, както всеки път.

Ще чакам тук - за теб непроменена

и с твоята тъга ще се теша...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf