Тъжно и самотно

След залез слънце,

когато всичко тук утихва

и сенки се прокрадват във нощта...

когато слънцето сбогува се с тревите,

а вятърът заспива кротко

сред листа...

Тогава...

Пристъпва тъжна тишината,

в ръце понесла мойта самота,

с окраска черна за душата

и спомени, залепнали като смола.

Само шепота на пеперуди

докосващи лицето ми с крилца,

отнасят надалече моите заблуди

за теб... за мен...

за любовта.

Замръзнала сълза пречупва светлината,

искрицата любов от моите очи

и пак потъвам в тъмнината

като слепец,

а душата ми мълчи.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf