И ти ме предаде

Къде беше, когато от очите ми се ронеха сълзи?

Къде беше ти, когато чувствах се сама?

Ти моята нежна обвивка не можа да съхраниш и пусна ме сама да оцелявам.

И не ми казвай, че всичко ще ми мине!

Не виждаш ли колко силно ме боли?!

Щом сърцето,щом сърцето в мене лудо бие, значи би трябвало и теб да те боли..

Нима тъгата в очите ми не те прониза?!

Не разбра ли, че никой мъж не може да запълни дупката, която той ми остави?!

Защо и ти ме предаде?

Стоях пред теб като картина, на която и липсваха цветове, а ти не забеляза..

Дори за миг не се обърна... А в мен душата умира, ли умира...

Това ли е било приятелството ни?!

Не разбра какво се случва с мен... И мълчиш, и мълчиш.

А, аз крещя и се моля за помощ..

Нуждаех се просто от една топла прегръдка... От мили думи,лъч светлина... А, ти приятелю мили, безмилостно през мен премина.

И не,недей в името на това,което е било... Оправдания, лъжи-вече ми е все едно.

Не изричай неща, които отдавна е трябвало да кажеш... Сега нямам време, сега аз не те слушам.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf