ТИШИНА

В тишина заспива всеки
от другата страна,
тишината е потайна
както и смъртта.
Уповавам се на нещо,
което и не виждам
не вярвам в тишината
въпреки това ми липсва.

Не съм ли аз достатъчно добра,
че да не мога истински да разбера смеха?
Усмихвам се, но вътрешно аз плача,
усмихвам се, но много ме боли,
но на пук на другите го правя
а раната във мен кърви.

Тишина искам аз,
но тишината е отровна
крещя с пълен глас
една сълза от очите се отронва.

Животът ми е изтривалка
върху, която обувките си и аз изтривам
Сигурно съм много жалка
щом не получавам това, което искам.

Винаги съм искала едно,
но никога към него аз не се стремя,
а бягам щом обземе ме страха.

Страх ме е от тишината,
страх ме е да се страхувам,
страх ме е от самотата,
страх ме е да не изгубя
и това, което нямам.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf